Автор: Д-р Николай Столинов, специалист по очни болести, асистент към Катедра по очни болести, Медицински университет - Пловдив

Пресбиопията, или т.нар. "старческо (далеко)гледство", е физиологичен процес, при който акомодационните способности на организма значително намаляват, вследствие на което пациентите се оплакват от затруднения при наблюдаване на обекти, разположени на близко разстояние. Началото на този процес е около 40-тата година от живота на човека и приключва около 60-тата година, когато окончателно се е изчерпал акомодационният резерв на зрителния орган, поради намаляне силата на цилиарния мускул, в съчетание с намаляване еластичността на лещата.

Често задавани въпроси от страна на пациентите:

Защо някои пациенти прибягват до ползването на очила за близо години по-късно, отколкото други?

- Причината затова е в самите пациенти и в изискванията им затова колко ясно искат да виждат наблизо. Погрешно е схващането, че при едни пациенти пресбиопията настъпва много по-късно, отколкото при други - няма такова нещо. В началото на настъпване на пресбиопията една част от пациентите не желаят да потърсят помощ и "компенсират" като отдалечават с ръка предметите, които наблюдават на близко разстояние, но с времето трудностите се задълбочават и рано или късно им се налага да посетят очен лекар, за да им бъде изписана корекция с очила.

Вярно ли е, че колкото по-рано започнат да се използват очила за близо, толкова по-бързо "растат" и диоптрите за близо?

- Това е абсолютно грешно твърдение. Клиничните изследвания и практиката показват, че няма налице такава връзка. Промяната на корекцията във възрастта между 40 и 60 години е свързана с прогресивното отслабване на акомодацията, от една страна, но зависи и от наличието или липсата на фонова рефракционна аномалия (късогледство или далекогледство). Ако пациентът дойде за пръв път да му се изпишат очила на 45 години и се определи, че за него е подходяща корекция от +1.00 диоптър, то след 5 години може да има нужда от +2.50 диоптъра - от една страна заради факта, че през този период от 5 години акомодацията му е още по-отслабнала и му е нужна още повече "помощ" за близко разстояние, и от друга, поради появила се през този период "явна" хиперметропия (плюсови диоптри за далечно разстояние), която до момента е била "скрита" и пациентът не е имал оплаквания, че не вижда добре надалече, като последното е било възможно поради факта, че до преди 5 години е имал достатъчно акомодационен резерв, чрез който да "навакса" тези скрити диоптри (използвайки акомодация) и така е успявал да вижда ясно надалече.

Защо с очилата, които ми бяха изписани за първи път за близо, преди години, в момента успявам да гледам много добре телевизия, но вече не са ми добре за близко разстояние?

- Точно заради споменатото по-горе. Ако е налице такъв "феномен", означава, че тези очила са станали вече "слаби" за близо и трябва да се определи нова корекция. А в същото време - пациентът може да съобщи, че с тях вижда ясно надалече, защото през това изминало време се е появила т.нар. манифестна хиперметропия ("явно" далекогледство), т.е. пациентът вече има нужда от корекция с плюсови стъкла и за далечно разстояние. Разбира се, добре е точната корекция за корекция на хиперметропията да се определи чрез извършването на преглед от очен лекар.

При положение, че вече имам изписани очила и за далечно, и за близко разстояние - кое е по-правилно - да ползвам два отделни чифта или един чифт очила с комбинирани стъкла?

- Подходът към всеки пациент е индивидуален и се съобразява с нуждите, изискванията, предпочитанията и зрителното натоварване предвид спецификата му на работа наблизо. Тези фактори се коментират по време на прегледа и се преценя кой е най-подходящият начин за корекция при съответния пациент. И двата варианта имат своите предимства и недостатъци.

С мой приятел сме на една възраст, аз имам предписана корекция от +2.00 диоптъра, а неговата е +6.00. Защо има такава разлика?

- Пациент с изписана корекция от +6.00 корекция за близко разстояние със сигурност има и хиперметропия, затова корекцията за близо е такава. Не бива да се притеснявате от числената стойност, изразена в диоптри. Важното е с изписаната корекция да виждате достатъчно добре наблизо и да нямате допълнителни оплаквания.

До преди няколко години виждах много добре с очилата за близо както когато ползвах компютър, така и когато гледам в телефона си. Сега вече не е така. Защо?

- Това означава, че акомодационните способности на окото са вече значително отслабнали и това е очаквано явление след навършване на 50-тата година. Ако работата на пациента е свързана с нужда да наблюдава ясно предмети, разположени на различно близки разстояния (напр. телефон на 30 см и лаптоп на 55-60 см), тогава се изписват прогресивни очила. Ако пациентът няма такива потребности и нужди - тогава се изписват еднофокусни очила, но с тях ще вижда максимално ясно на точно определено разстояние - всичко това се обяснява и съобразява по време на прегледа от очния лекар.

Защо някои млади хора също ползват очила за близко разстояние?

- Причините за това могат да са многобройни. Дори не е задължително пациентът да има фонова хиперметропия, за да се налага да се изписва такава корекция. В последните години, поради напредването на технологиите, се налага да се работи с устройства с видеодисплеи, които пациентите наблюдават от близко разстояние и то в продължение на часове. Това води до прекомерно натоварване на акомодацията и оплаквания от страна на пациентите, че в края на работния ден чувстват "умора", "тежест" в очите и дори главоболие. Поради тази причина се изписва корекция за близко разстояние - такава, че да подпомогне и намали работата на цилиарния мускул и така да облечки натоварването му. Ако, все пак, продължи да натоварва наблизо системно, в продължение на 7-8 часа дневно, оплакванията може да персистират дори въпреки употребата на очила с корекция за близо. Друга причина, поради която се изписват очила за близо, са слабост на акомодацията или пък при хора, които работят, натоварвайки много отблизо - шивачки, фризьори, зъболекари и др., при които поради прекомерното натоварване на зрението наблизо, цилиарният мускул изпада в състояние на спазъм. Този спазъм може да продължи както няколко секунди, така и дни и пациентите могат да имат оплаквания от неясно виждане надалече.

Защо очните лекари не препоръчват да се купуват "готови" очила за близо, каквито продават в хипермаркетите?

- Защото "готовите" очила могат не само да не помогнат адекватно, а дори и да навредят на зрителния орган. Изработката на индивидуални очила за пациента изисква съобразяване на много неща - определяне на точна корекция както на едното, така и на другото око, защото в немалко случаи диоптрите на двете очи не са еднакви. В немалко случаи пациентите имат нужда от корекция и на наличен астигматизъм, а корекция на такъв при готов вариант очила - няма. От изключителна важност е и измерването на междузеничното разстояние, което е различно при всеки пациент, тъй като за да вижда максимално ясно пациентът, трябва очилата да са точно "центрирани", а това няма как да се случи ако междузеничното разстояние не е точно измерено. При неправилно измерено междузенично разстояние или неправилна изработка на очилата, оптичният център на лещата (стъклото) за корекция не може да осигури максимално ясно виждане на окото и пациентът няма да се чувства комфортно, когато ползва очилата. Нещо повече - ако пациент прекалено дълго време е ползвал готов вариант очила, а после премине към индивидуален чифт, е нужно определено време на адаптация към новата, правилна корекция. При т.нар. "готови" очила е зададено някакво средно междузенично разстояние (напр. 65 мм) и има голям шанс то да не е правилното за пациента.

Статията е публикувана на 11.10.2021г. в сайта www.storexbg.com . Не е разрешено копирането на съдържанието или на част от съдържанието на статията с последващо публикуване в други сайтове без изричното писмено съгласие на автора.