Автор: Д-р Николай Столинов, специалист по очни болести, асистент към Катедра по очни болести, Медицински университет - Пловдив

Астигматизмът е рефракционна аномалия, при която най-често различните меридиани на роговицата пречупват с различна сила, тъй като роговичната кривина в различните меридиани е различна. Поради това - светлинните лъчи, навлизащи в окото, преминавайки през роговицата, се пречупват неправилно, в следствие на което не се получава един, а няколко фокуса (от които най-малко един НЕ е върху ретината), поради което образът на наблюдавания предмет не е ясен, както при нормално око.

Когато стойностите на астигматизма са не повече от +0.5 или -0.5 диоптъра, говорим за физиологичен астигматизъм и в някои случаи пациентите изобщо нямат оплаквания от неясно виждане, особено в случаите, когато единият от главните меридиани се намира на 90-тия или 180-тия градус. В случаите, когато стойностите на астигматизма са +/-0.75 и нагоре, почти винаги пациентите се оплакват от неясно виждане и това налага корекция на астигматизма с очила или контактни лещи.

Често задавани въпроси от страна на пациентите:

Всеки вид астигматизъм ли може да се коригира така, че в крайна сметка пациентът да постига максимално ясно виждане?

- За съжаление това не може да се постигне при всеки един пациент. Ако се касае за правилен астигматизъм и стойностите не надхвърлят +5/-5 диоптъра, тогава няма проблем след корекцията на астигматизма да се постигне 100% или близка до 100% зрителна острота. Ако, обаче, се касае за неправилен астигматизъм, който се е развил вследствие на прекарана травма или оперативна интервенция, засягащи окото, тогава това не винаги е възможно. Особено предизвикателство за успешна корекция са и случаите, при които се касае за наличие на кератоконус, което заболяване обикновено започва като бързопрогресиращо късогледство, вследствие на което се развива и астигматизъм, който също прогресира, поради непрекъснато изменящата се неправилна конфигурация на роговицата и в крайна сметка може да се стигне до момент, в който корекцията с очила или меки контактни лещи не успява да осигури желания краен резултат.

Какво е редно да предприемат като действия пациентите с кератоконус и как да разберат, че неясното им виждане се дължи на наличие на това заболяване?

- Като за начало, задължително да бъдат прегледани от очен лекар, който да констатира заболяването. Лошото е, че немалко пациенти посещават оптики, където биват преглеждани не от очни лекари, а от оптометристи или оптици и наличието на кератоконус в ранен или среднонапреднал стадий би могло лесно да бъде пропуснато. Ранната диагностика и адекватния подход към лечението на кератоконус би могло да предотврати прогресията и неприятните усложнения, които се развиват в напредналите стадии на заболяването и накрая единствената опция за пациента е да се подложи на кератопластика (трансплантация на роговица), която процедура към момента се извършва от много малко на брой специалисти по очни болести в страната.

Вярно ли е твърдението, че корекцията на астигматизма с очила или контактни лещи води до увеличаване на диоптъра?

- Категорично не. Адекватната корекция на астигматизма може единствено да доведе до постигане на по-добра зрителна острота у пациента, но в никакъв случай не довежда до прогресия на аномалията.

До какво може да доведе липсата на корекция при наличие на астигматизъм?

- При отговора на този въпрос е редно да се уточни, че е от изключителна важност възрастта на пациента. При зрелите и възрастни индивиди, липсата на корекция при наличен астигматизъм, освен до неясно виждане (особено на далечно разстояние, а в повечето случаи и наблизо) може да доведе и до развитие на хордеолуми (т.нар. "ечемик"), в последствие превръщащи се в халациони (хронична форма) и на хроничен блефарит, които са доста "досадни" за пациента заболявания, поради субективната симптоматика, изразяваща се в дразнене, парене, болка при мигане и др.

 

 

А при децата има ли нещо по-специфично?

- Да. Повечето заболявания и аномалии при децата по правило протичат по-специфично, така е и тук. Особено важна е групата на децата от раждането до 5 годишна възраст, през който период все още двуочното зрение се развива и утвърждава. Ако дете в тази възраст има астигматизъм от средна или силна степен и той не е коригиран, е възможно да се стигне до амблиопия (т.нар. "мързеливо око"). Това се случва поради факта, че при некоригирана аномалия окото или очите на детето не получават достатъчно качествен образ, поради което едното око се откланя настрани (или и двете, редувайки се ту едното, ту другото) и в последствие остава с трайно по-ниско зрение от нормалното. Ако родителите не обърнат внимание при наличие на такива симптоми и не се прибегне до корекция в ранна детска възраст, то състоянието става необратимо и такова око повече не може да възвърне нормално високо зрение. Същото се отнася и за некоригирана средно и високостепенна хиперметропия и доста по-рядко - за некоригирана миопия.

 

Статията е публикувана на 11.10.2021г. в сайта www.storexbg.com . Не е разрешено копирането на съдържанието или на част от съдържанието на статията с последващо публикуване в други сайтове без изричното писмено съгласие на автора.